Около 20 000 археологически обекта има във високопланинските части на България, но много малко хора знаят за тях, каза зам.-директорът на Националния исторически музей (НИМ) Иван Христов, който проучва с екипа си тракийскатарезиденция на връх Кози грамади, предаде Агенция Фокус.

По думите му крепостите днес са обрасли с гъста растителност, няма ясен план за проучванията им и се работи на парче. Учените не могат да се борят с пасивното отношение на местните власти, каза Христов. Необходимо е да се направят пътища, туристически пътеки, така че тези обекти да станат достъпни за туристите, каза още той.

В България може да се говори за интересно райониране на археологически паметници, разказа археологът. От една страна са леснодостъпните археологически обекти, които са разположени в черноморската зона, около големите градове, където е имало наслагване на различни градове един върху друг. Примерите са Сердика – София, Филипополис – Пловдив и т.н. Има интересни археологически и лесно достъпни места край Дунав, където Римската империя е разположила своите мощни крепости с градове. Има и  леснодостъпни обекти в други равнинни райони.

От друга страна в планините съществуват изключително запазени обекти, които заради откъснатостта си от съвременните селища не са били подложени на разграбване. Основният проблем при тях е липсата на пътна инфраструктура, която е пречка за работата на арехолозите и за достъпа на туристите