Програма на екскурзията

Скъпи приятели, този сезон туристическа агенция ПО СВЕТА И У НАС предприема провеждането на походи до върховете на познати и по-малко познати планински дялове. Цикълът наричаме „Върховете на България“

МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ /взаимствана от списание 360/

ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЦИФРИ 30% от територията на страната са заети от планини над 600 м:

15,6% са ниски планини до 1000 м

10,1% са средно високи планини до 1600 м

1,8% са планини до 2000 м

0,7% са върхове над 2000 м

Българските планини са сравнително млади. Повечето принадлежат към геоложкия масив Балканиди, който е част от Алпо-Хималайската планинска верига. Последната се смята за най-младо формираната на земята, в последните 145 млн години, като процесът на формиране е приключил преди около 2 млн години. Това означава, че планините ни са на възрастта на епичните Хималаи.

Днешните форми са се издигнали от дъното на гигантски океан, познат под името Тетис, заедно с всички други южни части на сегашния континент Европа и югозападни на континента Азия. Това до някаква степен обяснява и геоложката връзка между Балканидите и азиатските планини. Но Балканидите не са единствената обособена геоложка структура, обуславяща релефа на България. Към тях се добавят Краищидите и Македоно-Тракийския планински масив.

Различията в релефа в отделни части на държавата ни са резултат не само от действието на вътрешните земни сили, но и от тези на локалната метеорология – или външните земни сили, които включват температура, валежи, води, ледници, вятър и други.

Какво е значението на планините за човека? Каква е разликата дали ще живеем в равнинен район или планинска земя? Предимствата, с които е свързана планината, са много – те могат да бъдат икономически, социални и индивидуални. Ние ще се спрем на няколко. На първо четене стои охранителната им функция, обусловена от тяхната труднодостъпност. Пример може да се даде с българските планини, които са съхранили част от вековни гори, дали местообитание на рядък животински и растителен свят. Планинският пояс генерира голяма част от питейната вода, която ползва човечеството и която му се доставя чрез големите реки. Горите отново се намесват тук със своята водоохранна функция, регулират количеството и състава на водните басейни. Планините осигуряват “бягство” от топлия климат, мръсния въздух и градския шум. Не на последно място, планините възпитават в издръжливост, смелост и идеализъм.

Заключението е, че България е планинска държава. Пише го в учебниците по география и твърдението се ползва широко от хора и организации в различни сфери. Както казахме по-рано, само 30% от територията на страната е заета от същински планини. А каква е бройката им? За някои хора те са пет – Рила, Пирин, Родопи, Стара планина и Витоша. За други са 37 (теза, която преброява 23 малки планини на малката територия, обединила местностите Краище и Западно Средногорие). Задълбочавайки се в релефа и топонимите в държавата ни, могат да се преброят дори повече от 100 български планини. Тази голяма бройка се дължи най-вече на многобройните дялове на Стара планина (верижна планина) и Родопи (разчленена планина), всеки един от които носи собствено име. Тези имена не са масово известни, но са названията, които се ползват сред местното население. Това само по себе си е достатъчно да създаде индивидуален облик на тези планински дялове и да им припише лични истории.

Ако решите да катерите първенците на тези сравнително малки планини, на много от тях ще откриете паметници или други маркировки, които да потвърдят вашето планинарско постижение. Повечето от тези върхове ще ви позволят да зареете поглед над многобройни хълмове и да погледнете родината отгоре. До някои може да се наложи да търсите сами пътя. Някои от тях може би са ви познати много добре, за други – може и да не сте чували.

Мальовишкият дял на Северозападна Рила

            Маршрут: СТК „Мальовица“ – хижа Мальовица – Еленино езеро – вр. Мальовица – Еленин връх – хижа Мальовица – СТК „Мальовица“

            Описание на маршрута:

            Това е класическият вариант за изкачване на вр. Мальовица от север, като към маршрута е включено допълнително отклонение и изкачване на Еленин връх, намиращ се в близост до Мальовица.                                                                                                                      Със свойте, природни дадености Мальовишка Рила има голяма притегателна сила спрямо любителите на природата и планините, неслучайно районът е символ за планинския пешеходен туризъм и алпинизма в България. На една сравнително малка територия съществуват голям брой разнообразни маршрути за планиски пешеходен туризъм. Някои от тях са с по-висока степен на трудност, други с умерена, трети са по леки. Така че от тази гледна точка, може да се каже че тук има за „всекиго по нещо“. Североизточната стена на вр. Мальовица се счита за една от най-трудните стени за катерене в България, като попада в V категория на трудност. Стената е висока около 120 м и дълго време е смятана за непреодолима, нейното първо изкачване е осъществено през 1939 г. от алпинистите Георги Стоименов и Константин Саваджиев. По стените на Мальовица и околните върхове са трасирани голям брой катерачни турове от най-висока категория на трудност.                                                                              По отношение на този връх, Стефан Попов (български писател, философ, общественик и съосновател през 1929 г. на Българския Алпийски клуб) в своята книга „Планини и хора“ (1938) пише: „Когато го видях за първи път още от долината, аз останах поразен от странното и необичайно съчетание на нежност и мощ, събрани в двете линии на върха, на устрем към небесата и владичеството над долините, които лъхат от огромната пирамида на върха“.                                                                                              Отпътуване в 7 часа от стадион Васил Левски. Автобусът ни води до СТК „Мальовица“ , оттам се отправяме към едноименната хижа, която достигаме за около час, правим кратка почивка и продължаваме изкачването по ледниковата долина на р. Мальовица към заравнената местност „Първа тераса“, която се достига за около 20-30 минути. Продължаваме към „Втора тераса“ (за около 20 мин.), след нея пътеката увеличава наклона си и със серпентини се насочва към Еленино езеро в посока юг-югозапад, което се достига за около 40 мин. След езерото се отправяме към главното било и вр. Мальовица и след около час сме на върха.                                                            От него се разкриват красиви гледки към различни части на планината –  на юг и югоизток е Средна Рила, на изток се извисява Мусала и околните му върхове, в западна посока Додов връх и  вр. Дамга, под тях е Урдиния циркус и още по на запад – Отовишки връх и върховете Голям и Малък Калин. Правим заслужена почивка и се наслаждаваме на панорамата, след което продължаваме към Еленин връх, който достигаме за около половин час, следва кратка почивка и връщане към маркираната пътека, слизаме към Еленино езеро, после хижата и  СТК „Мальовица“.

            Характеристики на маршрута и степен на трудност:

            • Продължителност – около 7-8  часа /включени са и почивките/;

            • Относителна положителна денивелация – 1025 метра;

            • Относителна отрицателна денивелация – 1025 метра;           

            • Проходимост на пътеката – средна;

            • Маркировка /наличие и състояние/ – липсва само при отклонението за Еленин   връх, иначе състоянието и е много добро;

            • Трудни участъци за преминаване – теренът е каменист, наличие на морени и няколко стръмни участъка, пътеката от Еленино езеро до билото на места е ерозирала, движение с внимание;

            Степен на трудност – над средната.

Цената включва

водач, транспорт

Цената НЕ включва

разходи за храна, планинска застраховка-4 лева на човек за деня

Забележка

При непредвидени обстоятелства/лошо време, проблеми в групата, пътната настилка  и др. водачът има право да промени последователността на маршрута, както и да приложи всички необходими мерки за сигурността на хората. Молим, съобразявайте пешеходните си възможности!!!Задължително изискване към туристите е да се движат като група и да се съобразяват с темпото, което определя водачът. Преходът е достъпен за туристи, които нямат здравословни проблеми.

Непременно носете удобни затворени туристически обувки с добро сцепление /сандали, обувки с токче, цвички и т.н не са вариант за преходи от този тип /, щеки за ходене, топли дрехи, вкл. шапки и ръкавици, дъждобрани  Носете суха храна.  Желателно е да имате планинска застраховка, която можете да сключите в туристическата агенция, в случай на инцидент агенцията не носи отговорност, ако туристът не е застрахован.

Не забравяйте, че добрата подготовка е предпоставка и за приятно прекарване!

ЕКСКУРЗИЯТА СЕ ПРОВЕЖДА ПРИ МИНИМУМ 19 ЗАПИСАНИ ТУРИСТИ, ПОТВЪРЖДЕНИЕ 2 ДНИ ПРЕДИ ТРЪГВАНЕ.

Препоръчва се сключване на допълнителна застраховка “Отмяна на пътуване” по чл. 80, ал. 1, т. 14 от ЗТ за покриванене на невъзстановимите от туроператора разходи, извършени във връзка с предстоящото пътуване, което е анулирано поради непреодолими обстоятелства като злополука, заболяване, смърт, неотложно явяване на дело, съкращаване от работа и др.

Туроператорът си запазва правото да променя последователността на изпълнение на програмата